Грешни са хората по своята същност,
грешни мечтаят и грешни грешат.
Сърцата препълни с обич са, всъщност,
по друми трънливи непрестанно вървят.
Ветрове ураганни сетивата прекършат.
Стелят се в душите сиви мъгли.
Изстрадали с болка и обич прегръщат,
потъват, изригват, дори да кърви.
Носят си кръста, глава не прекланят,
разпятието не може да ги сломи.
На вечеря потайна и дявола канят -
праведни и грешни човешки съдби. ...