gabu64o (Габриела)
25 12
14.01.2009 г., 20:06 ч.

Грешни, но млади... 

  Поезия » Любовна
603 0 2

Дълъг път извървяхме

хванати ръка за ръка.

Във времето следите си оставяхме,

които не отмиваше дъжда.

Усмивки валяха над нас,

порои от целувки и ласкави дни.

Ден със нежност, без нея ни час

и път от звезди и мечти.

Копнежи безумно красиви,

страст по-гореща от Ада,

очи пламенно диви

и нека след нас само светът  страда.

 Мисли греховно превзети

и забравени отдавна сълзи,

вихър от чувства, от никъде взети

и свобода за чисти души.

Младост е нашата болест,

любовта - неин симптом

и само ние имахме доблест

да възкръснем от този погром.

От времето скрихме се,

на морала позорен обърнахме гръб.

Да, такива сме - млади,

и Да! - владеем света.

 

13.09.2009

© Габриела Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Нямах за цел да натъжавам с този си стих исках просто да опиша бунтарския дух на своето поколение примесен до известена степен с реалността и тривиалноста с която се сблъскваме!Ние,младите сме и от двете помалко-ангели в мечтите и демони в душите така да се каже
  • ''...и нека след нас само светът страда...''

    ''...на морала позорен обърнахме гръб...''

    На мен ми се дорева...
    Радвам се, че детските ми години не бяха такива...
    И съжалявам, че някой изобщо може да се гордее с такъв начин на съществуване

Предложения
: ??:??