Грешница
Коя си ти, че да съдиш каква съм?
Коя си ти, че да ме обиждаш без срам?
Нима не виждаш коя е истината!
Въобразяваш си, че живееш в храм.
Викай ми както щеш,
но кога веднъж завинаги ще разбереш,
че твоят мъж не иска теб, а мен,
защото не ти, а аз озарявам неговия ден.
Той е мъж и се нуждае от любов,
но ти не му я даваш.
Казваш, че съм грешница,
но грешиш,
аз съм истинска,
а ти чувствата си препродаваш.
Разбери едно от мен:
любовта не се на глас казва,
тя се показва,
а след това се доказва!
Ако продължаваш така, няма пак да го спечелиш, ти ще загубиш и той ще е мой.
И знай, че когато един ден всичко това умре,
да го обичам, никой няма да ме спре!
© Катерина Радева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Аз не мога, да го прочета събират ми се очите...сори.
-
Абе, чете се, разбира се всичко, ядосано е момичето...
-
Ако целта е била текстът да стане почти неразбираем с този цвят и шрифт, поздравления - успели сте!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Така се говори на махленска свада – през плет.
Съжалявам!