Обичам те! Такава си – прахосница.
Пилееш всеки ден своите тъги.
Реална си, понякога и в повече,
а там във повечето винаги боли.
Разливаш се, и често на покривката
петната си личат дори от космоса.
Покривам те, а вътре под обвивката
оставаш вечната безбожница.
Обичам те, безкрайно истинска,
разлистена за всяко изкушение,
по-грешна даже и от грешница,
в сън примолила за изкупление.
© Радослав Василев Всички права запазени