vyatur (Аз)
59 452
16.10.2011 г., 12:16 ч.

Грешница 

  Поезия » Любовна
679 0 5

Ветрецът на пориви леки

вършее из клони игриво.

Дърветата, чак до Алеко,

обагри ги есен красиво.

 

Окапваха листите тихо,

нашепвайки твоето име

и спомени в мене откриха

на лятото щедрото виме.

 

Когато те зърнах на плажа

да слизаш в горещите дюни,

замлъкнах и Бог ме наказа

с любов в онзи пясъчен юни.

 

С  въже ли ме здраво захвана,

че в твоите стъпки все  тичам?

Без сватба, покорно, пристанах,

без клетви под кръст да изричам.

 

Навлизам и аз в своята есен,

от плод и любов натежала

и пея за теб тази песен -

грешницата в мене не жаля.

© Аз Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • рin4e,благодар за коментара.А като го прочетох, не можах да не се засмея от сърце.Нали сте сродни души с rudin ,харесахте едно и също нещо.Радвам се, че се запознахме.А стиховете ти на диалект са невероятни,кагато ги рецитираш.Желая ти късмет.
  • "на лятото щедрото виме"

    Ехаа!!!*
  • Мария,искаше ми се да напиша нещо за есента, но накрая виж, прозвучало ти е като песен.Благодаря ти,че си отделила време и за моя стих.
  • "Окапваха листите тихо,
    нашепвайки твоето име
    и спомени в мене откриха
    на лятото щедрото виме."

    Чудесен стих! Поздравления.

  • Зазвуча ми като старите градски песни...
Предложения
: ??:??