Измама бил си ти, измама от която ще боли.
Стъпки нощем в съня си дочувам.
Всеки за някъде забързан,
а ти и аз седим на двата бряга,
заровили лица в ръцете си,
сякаш всеки от другия бяга.
Измислица или може би
лъжа бе за теб любовта.
Аз бях малкото дете,
което не искаше в теб да повярва,
но ти ме накара на колене
пред любовта ни да падна.
Глупаво бе това за тебе -
ръцете си в молитва да сливам.
Но глупост ли е това някого да обичаш,
а той да каже, че за него всичко е било игра.
Алена кръв от вените ще потече,
алени капки ще оцветят моето лице,
алени сълзи от пълните очи
безропотно ще потекат.
© Мария Манчева Всички права запазени