Когато есента, сред тюлени мъгли,
нашари планината със своите бои,
тогава, като майка засмяна,
гората, с шарена премяна,
грижливо завива земята
с дебелия си килим на листата.
Да спинка на топло всяко зрънце
докато пролетното слънце
пак погали с лъчи земята,
южнякът засвири песничка в гората,
с нея събуди зрънцата от сън
да покажат главици нявън - ...