8.11.2015 г., 19:51 ч.

Грип 

  Поезия » Хумористична
377 0 0
Грип
Гърдите ми, прогнили от хрипове, тресат се -
тъй вирусите учат ме на ум.
Ни работа похващам, ни сещам се за маце,
а само пия чай с рахат-локум.
И питам се: “А стана ли беловлас старчуга,
дали ще съм такваз развалина -
със шипове, лумбаго - куп болести в задруга,
с кахъри бол, с усмивка ни една.”

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Костов Всички права запазени

Предложения
: ??:??