Безкрайната безбрежност на мълчанието -
скован в пресипналост туптеж.
Изгубеният смисъл на стенанието -
един забравен ехот от копнеж!
Рисува вътре с четина, дълбае
в най-скритите ми болки страхове.
И най-извечната дъга от багри
безмълвна неизказаност гребе!
Шурти на тежки тласъци обреченост
и пълни с неизплакани сълзи
несъстоялата ми се съблеченост,
неосмелилите ми се мечти! ...