7.06.2024 г., 8:21 ч.  

Гроздовете на греха 

  Поезия
311 2 10
Те висят над нас и само паметта на небето
със силата си голяма достига до сърцето
на връх в планината или във равнината.
Те са на Бог в душата:мълнии във необята!
И падат там където водата целува небето.
Пият от душата клета на човека греховете.
В нечакан миг утихва.Небето с радост грее:
събрало е лятна лихва.Гроздето отново зрее...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Всички права запазени

Предложения
: ??:??