Старицата! Оная,избелялата.
Заскърца ù гласът! Дори в дъжда?
Краката сякаш сраснали са,
с пътя и със тялото.
и пита все: "Ще кажеш ли часа?"
Как втренчено, отчаяно ме гледа.
Нима не ще помръдна, и с уста?
Друг глас - отнейде - може би съседи:
"Ела!" или "Махни се", не разбрах.
Къде е днес? Не ме посреща никой.
Внимание крадеше си, но май-
и даваше.
Изтръпнала,поглеждам към звездите.
А може би тя там не е сама!
© Цонка Петрова Всички права запазени