Да отидеш при него,
да протегнеш ръка.
Да се опиташ отново
да отвориш врата.
И да бъдеш отхвърлен,
и да бъдеш разбит,
и да бъдеш отново
в сивотата обвит.
Да се правиш, че вярваш
на сакати лъжи.
Да вървиш и да казваш,
че по-малко боли.
И като воин в тъмница
да не можеш пленен
да размахаш десница
в гняв безумен, свещен.
© Ралица Всички права запазени
В тъмница
Димчо Дебелянов
О, неволя - да крееш,
на неволите раб,
да възпламваш и тлееш -
ту всесилен, ту слаб.
Тук обжегнат от зноя,
там помръзнал в студа,
надломяван от своя
и от чужда вражда.
Да тъгуваш по скрити,
неизгрели сълнца,
сам понесъл тъгите
на мильони сърца.
Като воин в тъмница
да не можеш - пленен,
да развърнеш десница
в гняв безумно-свещен.