25.08.2006 г., 0:21 ч.
Грях
1117
0
2
Къпеш се в светлина,която поражда срах.
Живееш живота си.
Ставаш за смях.
Пътят ти пресечен е от ужасния грях.
Смъртта разсъблече те в неясния мрак.
Чувам смях,
далечен,
познат.
Вик нечовечен скандиращ:
“Грях! Грях!”
Въртиш се безпомощтен.
Няма сън.
Нито за милост надежда.
Съвестта те гризе и до крайност довежда.
Бършеш потта си с немощна длан.
Лицето ти с кръв изцапано е.
Късно е.
Не мога различно да те погледна.
Живееш в страх от отмъщение,
От възмездие.
Смъртта те настига.
Кърваво,непреудолимо премеждие.
Живееш живота си.
Ставаш за смях.
Пътят ти пресечен е от ужасния грях.
Смъртта разсъблече те в неясния мрак.
Чувам смях,
далечен,
познат.
Вик нечовечен скандиращ:
“Грях! Грях!”
Въртиш се безпомощтен.
Няма сън.
Нито за милост надежда.
Съвестта те гризе и до крайност довежда.
Бършеш потта си с немощна длан.
Лицето ти с кръв изцапано е.
Късно е.
Не мога различно да те погледна.
Живееш в страх от отмъщение,
От възмездие.
Смъртта те настига.
Кърваво,непреудолимо премеждие.
© Димана Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Преработи го!Не е ясна идеята, хаотично е, и доскучава!
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Пипни още веднъж края...
Но не бързай!Не сега!Нека да помислиш...