ewel (Ели Тодорова)
5 6
1.04.2005 г., 14:52 ч.

Грях 

  Поезия
1418 0 4
Да достигнеш края! Да забравиш!
Всички спомени в сърцето си да заличиш!
Да намериш пътя! Да живееш!
Миналото тежко ти да заглушиш!

Безмислено е, зная!
Няма край! Безкрайна е
скръбтта и само в тази стая
живее миналото без да го желая.

Но ти ми пречиш! Ти унищожаваш!
Обричаш на разруха всяка моя цел.
Отърсвам се от теб и пак ридая.
Животът и сърцето в мене са в различен дял.

Желая те! Обичам те и себе си проклинам.
Аз зная, пагубна е тази страст.
Намразвам те, убивам те в съня и пак до себе си те искам.
Безкраен кръговрат без връщане назад.

Прославям те. Възпявам те. И те заравям
в дълбоките тъми на вечността.
Изгарям себе си и пак се вдигам
в усмивката ти да намеря светлина.

Проклинам те. Проклинам обичта си.
Под тежината на заветния си кръст.
Обичам те! И може би затуй те мразя.
Защото няма, зная от теб към мене път.

© Ели Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??