Грях
Отрязах си косите.
В тях играеше си слънцето.
Отрязах ги
и ще ги подаря на вятъра.
Да ги разпръсне,
да погали всички с тях.
Отрязах ги…
Те бяха грях потиснат,
нежност изживяна.
Те бяха полет без крила…
Отрязах ги
и подарих ги на луната.
Оставих ги на вятърния път,
за да не бъда с тях.
Отрязах ги.
Без страх.
Те бяха просто грях.
И чак сега, без тях,
грехът превърна се във прах -
от изгорелите коси,
запалени от лунните искри.
Отрязах ги.
И вече спрях
да бъда нечий грях…
П.П. Това стихотворение е доста старо. Публикувано е в стихосбирката ми едва миналата година. От периода, в който се опитвах (не много успешно, мисля!) да пиша нещо като бели стихове. Така и не се научих, затова се ограничавам с четенето им и въздишането след това.
Едно време имах доста дълга коса. Е, не точно грях беше причината да я отрежа, но го направих и взех да съжалявам. После почнах да се успокоявам, че коса расте, ма за акъла не е сигурно. Аз лично и късокоса се чувствам отлично. Виж, ако съм безакълна и плиткоумна - сериозно ще се притеснявам (пък може и да не се притеснявам, щото няма да има с какво да го разбера, притеснението, де). Пускам ви го точно днес, защото една случка ме предизвика да го направя. Спор с дългокоса, дългомигла и дългокрака дама. Познайте кой остана с пръст в... уста?!© Дарина Дечева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Браво!
-
И аз ги чета трудно белите
-
Ти си ти!!! И с дълги или с отрязани коси, си все моето Дарче!
Гушкам те! -
Браво!
-
Много хубав стих,Дарче...а за персоната,забрави дългонокта
.Горката тя... -
Еха, страхотно стихотворение!!!
Страшно много ми хареса!!!
Къде да я намеря тази стихосбирка? Искам я! Пиши на мейл-а! -
Аз вече бях го чела във книжката ти, радвам се да прочета и тук този стих!
Ти не можеш да си грях!
Прегръщам те! -
Е, Даре, що за грях си?! Просто си себе си!
-
След всичко изписано по-долу, аз какво ли мога още да добавя?
Ех, Дар*, днес трептенията на сърцето ти са в такт с моите!
Гушкам те, мила моя!!! -
Малее, то за пръста е ясно, но остави ли и коса
Прегръщам те, Дарче! -
хехехехе
Сигурна съм,че не си била ти с пръст в уста
Дори и отдавна писан,стиха е прекрасен! -
Харесва ми!
Поздравления, Дарина
-
Грешна ни грешна...страхотен стих!
-
О,грешнице!
Със този огнен поглед.
И тоз език по остър от кама...
С коса и без коса !Ние вече знаем колко
непредсказуема е твоята красота ! -
Много е хубаво!!!
Чудесно е!!! -
Прелест, Дари!!!
-
Великолепно!!!
Аплодисменти, Дарче!!!
п.с. Ич ни моа съ сетя кой си йе апал пръстето -
Хубаво е Даре!
Всяко нещо написано от сърце е истинско!
Прегръщам те! -
Вибрираме на една честота,
а стихът е точното място!!!
Благодаря ти за усещането, яко!!! -
Хубав стих - хубав повод!!!
-
Много ми хареса
-
Аплодисменти от една дългокоса, дългомигла и почти дългокрака маДАМА, че и почти руса, на всичкото отгоре (не съм била аз а и с мен не може да се спори - много съм дългомила и дългонежна ) Целувки за прекрасния стих!!!
-
Това си е чиста златна стрела,
изстреляна от Вълшебен арбалет,
който никога не греши. С обич,
Прекрасна Дарче.Страхотна си. -
Адашке, шапка ти свалям! Явно тази дълга дама,
е била от дългомислещите
Кажи сега, че е и руса -
Страхотно!Скоро не бях чела нещо толкова хубавоАплодисменти!!!
-
Дааа, беше ми споменавала, че имаш стих за отрязани коси...!
Прекрасен е!
Поздрав! -
Какъвто и да е поводът,стихотворението е страхотно!
Относно спора -нямам наблюдения върху теб,но това стихотворение ми прилича на вземане на скалп.Дългокос,дългомиглест и дългокрак по подразбиране. -
Какъв грях може да си ти???
Нямам идея даже...
Но Пезията ти, е силна и вдъхновяваща, независимо кога е написана!
Аз за спора... Познах! Не ми беше много трудно.
Обичкам те, мила... Знаеш... -
браво- хареса ми!
-
Дарке, аз се кълнях в теб, а ти... грях
(Като знам колко си мълчалива... познах )
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
