Дърво можеше да падне,
съборено от бурята,
и фатално да ме удари.
Можеше там да умра.
Там, а не тук.
Тогава, а не сега.
Гръм можеше да падне,
небето на две да разсече
върху мен да се стовари.
Можеше там да умра.
Там, а не тук.
Тогава, а не сега.
Можеше война да избухне,
можеше светът да свърши,
или просто да ме блъсне кола,
преди да те срещна.
Можеше да срещна някой друг,
с когото да поискам да живея.
с теб не мога да поискам друго...
Освен да умра.
© Ваня Накова Всички права запазени