Губим се сред неизказани думи,
или между мълчаливи емоции...
с чувства прикрити и гневни,
разделени на мънички порции.
Гордостта бавно ни смачква,
без да разкрива решения...
а след това безразборно ни тласка
към ослепелите ни брожения.
Губим се... в словореда
на безтегловни тиради,
за да надскочим личното его
с привилегии... а и с награди.
Губим често баланса си,
многократно доверието си,
без право да спираме,
и преоткриеме себе си.
Трудно си кълчим езика
с извиненията си скъсани...
ще дочакаме ли чудното време
като народ, да сме свързани?
© Валя Сотирова Всички права запазени
без да разкрива решения...