590-

Понякога е гумен светът

- еластична вибрираща стена.

Думите, дори да ги крещят,

отскачат, сякаш билярдни кълба.

Не чуват не ушите, а душите.

А как всеки иска да е разбран!

Ненужно да не го лъжат в очите,

без даже капчица от свян.

Какво думите представляват

вълни, които устата разпилява.

Говорят много, но не проумяват,

че хвалбите истина не стават.

Но могат гумените думи

да бъдат ловджийски куршуми.

За съжаление, от памтивека,

за тях е дивеч само човека.

Но когато от гума са сърцата

нищо вече не си заслужава.

Уж почтените се измятат.

Жалко, насила хубост не става.

Това, че не се виждат

Не значи, че чудовища няма.

Ослушай се, как се предвижват

в мъгла от житейска измама.

Човекът иска винаги да доминира,

околното, по своему да конструира.

Ала светът от друг е построен

и може ли отново да бъде сътворен?