Българийо, родино моя, мила,кой така те смачка със юмрук?Не успя със майчината сълада задържиш младежите ни тук!
Те тръгнаха по пътища далечни,при други хора, в други светове.Оставяха си тук души нестретни,стоварили им чужди грехове!
Оставяха, макар и да не искатсемейното огнище и деца.Чувствата си нежни те подтискат,избраха си живот на колела!
Просяци във чуждата държава,оставяха си там и ум, и труд.От подаяния, които им подават,опитваха да се устроят тук!
Българийо, родино моя, мила!Кой така те стъпка със крака!?Погребваш българи, под чужда сила,а живи не остават в твоите недра!
Обичай ги, Българийо, помни ги!Те пак ще се завърнат някой ден!Макар от тебе малко да остане,със нови хора ще те преродят!