Гълъбе, сиви гълъбе,
дето си, обади ми се,
че няма песен без тебе,
че няма радост за мене,
сърце ми плаче без обич,
душа е люто ранена!
Ще дойде зима, гълъбе,
далеко ще ми забегнеш,
далеко в тежка чужбина
пари и хляб да си дириш,
а аз сама ще остана
и ден, и нощ да те чакам.
Дано ти Господ помага
при мене пак да си дойдеш,
и пак да пеем през сълзи,
и със усмивка да плачем
за наш'та обич голяма,
за пуста съдба горчива,
дето ни вечно разделя.
Гълъбе, сиви гълъбе,
дето си, обади ми се!
© Теменужка Маринова Всички права запазени