Гъсеници
в стомаха
погъделичкаха го
да остане.
Твърде рано
за дилеми.
Късно - за промяна.
Пътници,
да грабнат шанса
закъснели,
животът не чака.
Искри
в поглед нежен
примолиха го
за свой пристан.
Твърде рано
за покани.
Късно - да стоплят
и пожари
в гърдите мрамора.
Уби ги
преди да израснат криле.
Потегли...
без гъсеници,
без вина,
без пожари,
без мечта
за пеперуди...
© Таня Атанасова Всички права запазени