МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
1019 4087
22.05.2018 г., 9:34 ч.

Гюргя 

  Поезия
326 1 4

Под ябълката стояло едно малко момиче, с бяла копринена риза облечено. Зуницата му — жива жълта змия с черни точки на гърба. На раменете му-малки сребърни крила, босо.

         Ангел Каралийчев "Крали Марко суче самодивско мляко"

 

Преди да дойде вечерта,

хълмистата земя притихва

като уплашена кошута.

Нахлува бледа светлина

и дълго над света се лута.

Небето скръбно се усмихва

и тежко над горите пада,

поляга над листата сухи,

мъгляви облаци протяга.

Децата гонят се по двора,

в зелената вода белеят гъски.

Врабци по брястовете спорят,

прелитат над стрехите дръзко.

Щом завали, асфалтът хлъзгав

облича кожа на акула,

стъклата плачат с кóси сълзи,

а жиците скорци сънуват.

Преди да дойде вечерта, разкривам

заветната си същност скрита

и в дрехите на бяла самодива

свободна из горите скитам.

 

29.09.1995

© Мария Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Гюргя Самодива е посестримата на Крали Марко, прилича ми на описаната от мен лирическа. Може несъзнателно да съм била повлияна от образа й, Ангел Каралийчев е един от любимите ми писатели. Понеже все се страхувам да не се окаже, че съм подражавала на някого, пък и пасва на цикъла, реших да сменя заглавието. Не мисля, че съм сгрешила.
  • Просто го "видях", така си го написала. Само по себе си, заглавието не ми говори нищо, но в цикъл, може би.
  • Благодаря, Надя, писано е преди много години в автобуса на път за София. Заваля и от движението дъждът оставяше коси следи по стъклата. Описах това, което видях край пътя. Заглавието беше друго, но ми се стори подходящо за цикъла " Всички жени на света".
  • Много образно, Мария!
Предложения
: ??:??