В безгласното ни време, като риба,
на сухо зяпа пак чалгар "велик"
и окончанията нервни шиба,
гласът му като удар от камшик.

Стотина ли възглавници да сложа?
Дано вулгарността да заглушат,
или самичка да си тегля ножа?
Не бях, не съм... не искам в този свят!

И пошлостта, и чалгата, и кичът,
владее простотията навред,
и само мъртви звуци коленичат,
в душата на наивния поет.

Вземете си го времето проклето!
Войните и глада, и всеки звук,
аз тръгвам бавно. Някъде, където,
ще съм поне на парсек - два от тук!

https://youtu.be/kG0BIOgl-aQ?si=EmZZ6QWUXic_zYKb