Дете и хоризонт
Едно малко момче изучи буквите. На другия ден помоли майка си да го запише в градската библиотека. Влюби се в аромата на книгите, в извивката на буквичките и в чудните картинки, които разкриваха вълшебни светове. Започна редовно да взема книжки и след всяка прочетена страница научаваше нови и нови неща, които правеха неговия свят все по-голям, а хоризонта все по-далечен. Така неусетно детето стана младеж. Докато неговите връстници се интересуваха от ставащото на тяхната улица или в техния град, той гледаше към звездите.
* * *
безкраен хоризонт -
мъглата към върха се губи
в слънчево утро