Помниш ли горо, сестро ти моя,
хайдушките песни на твойте чада,
дето се клеха в род и родина
в бой да загинат за свобода..
Не щат и да знаят що е страха,
пред турчин не скланят глава,
а с Божия помощ и силна ръка
мигом посичат врага..
И виждам байряка със златния лев
на пушка "Берданка" геройската цев,
войводата майко славен напет,
зове си дружина напред.
А кърши по него пръсти сега
стара майка с ранена душа,
но е войвода орисан така
докрай да се бори с врага..
И нека да помним оня завет
на юнаците майко безчет,
дето презряха дом и жена,
в битката за свобода...
© Боян Дочев Всички права запазени