Додея ни вече, додея, да си седим по къщята,
като овцете да блеем, вълци бастисват стадата, вълци проклети хайрсъзи и мечки люти стръвници,
а ние, клети девици дрънчиме с празни паници,
та белким се поуплашат
и малко се поразпашат.
Ама не бягат, сестро, не бягат
и га чи ли по-кураж даже стават.
Та викам, да вдигнем байряка
и да съборим конака
на тия изедници мръсни
и чумата да ги тръшни!
Припашем чифте пищове, ...