Окарина трепти в душата.
Пролетно е.
Всички говорят за всичко.
Детелините шептят.
Щурецът е уплашен.
Ще пия ли от твоята роса?!
Потокът пресъхва.
Вадичка с листа.
Престарели облаци.
В хралупата е мойта мечка.
Стъклени сънища.
Мечета припкат.
Цигарен дим.
Няколко идеи.
Неясна следа.
Огън разпален.
Лава разлята.
Сянка в сърцето.
© Венцислав Всички права запазени
Искам да ти кажа, че тези, които са ти обяснили за"хайкай" /правилния изказ на японски/,просто са се ограничили в тази форма 5-7-5. Истината е, че японското делене на думите не съотвества точно на познатото ни делене на срички- броят се всъщност знаците на на японската азбука/знак-звук/, използвани за записване на отделните словосъчетания. Давам пример със стихотворението на Башу /17 век/- Тук формата е 6-8-5
Просто с малко роса цую токутоку
опитай житейската суета кокороми ни укийо
да измиеш- сусугаба я-
Мой съвет е да си пишеш, щом ти идва отвътре и да запомниш един японски прицип за тази форма- "Хайкай/ку/ не може да се съставя от отделни парчета, то трябва да се кове като един къс злато."