Patrizzia (Надежда Ангелова)
2245 18462
11.06.2024 г., 22:14 ч.

Hали и тя е като мен – жена 

  Поезия » Любовна
496 5 9

Понякога съм скъпоценен камък,
сияя ярко с хиляди лъчи,
а после песъчинка съм и няма
да ме намериш. И ми се мълчи.

 

Понякога съм птичето, което
запява рано, още призори.
Светкавица сред буря на небето,
която с гняв стърнищата гори.

 

Понякога съм совичката лунна,
по-нежна от въздишка... Или не?
И нямам смелост и да те целуна,
плашлива, като сянка на сърне.

 

Понякога сълзата съм в съня ти,
искра в гнева ти...  Ласка в ранина...
Любов съм аз. Съдбата ме изпрати,
нали и тя е като мен – жена.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??