Върви тя сама в мъглата,
А над нея е зората.
Страхът е нещо нормално,
Но чувството е неутрално.
Цари Хаосът над земята,
Демони излизат от на Ада недрата,
Вампири реят се из небесата-
Подвластници на Сатаната.
Има ли надежда за спасение,
Не-това е моето мнение.
Светът е вече пред разруха
В тъмната пустиня глуха.
Тук мрачна е гората,
Но само Той ще донесе светлината.
Идва Луцифер с крила черни и пламтящи,
Атакува с гръмотевици трещящи.
Няма вече надежда за спасение,
Нека властва разрушение!
© Антоний Всички права запазени