В този хаос от минути и безвремие,
забравихме за нашата единствена Любов.
Превърнахме я в ежедневно потребление,
загърбихме я, отделихме се дори от Бог!
Забравихме за нашите мечти красиви,
за птиците и залеза на онзи плаж любим.
И дните си превърнахме в бодли трънливи.
В които работа и тиха вечер си делим.
Върни ми думите, изпълнени с тиха радост,
че аз съм с теб и ти с мен, върни!
Че любовта отлита като летен гларус
от онзи, който не успява да я оцени.
© Валентина Недялкова Всички права запазени