Омръзна от толкова сдъвкани фрази -
фалшиви акорди в оркестър без име.
Превърна се болката в шум на талази,
а мракът беззвучен все още раним е.
Поръчахме ария, ода за радост,
а чувахме само проскърцващи ноти.
Безсмислено-глупава песенна тягост
и тъжният вой на ранени фаготи.
Безкраен - концертът. Билети - на халост.
Не чухме тропари и гръмки пеани.
Дали оглушавахме? Явно, за жалост.
А толкова искахме звън на камбани... ...