На две ръце от теб съм,
но са счупени.
А устните са грешни и заключени.
През пръстите ти времето ми бяга,
изплъзва се и във земята ляга.
От тебе всичко грозно съм научила.
Не съм започвала, но вече съм приключила.
Прегръдката не струва, щом е молена,
събирай си багажа и си взимай спомена...
Тази любов бе за мене падение.
Тази война между нас е спасение.
© Maria Slavkova Всички права запазени