4.03.2022 г., 17:58 ч.  

Hаписаното с дим 

  Поезия
598 5 18

Смалих се, от тревата съм по-ниска.
Издава ме проклет цигарен дим.
Един не се намери – да поиска,
до мен да седне, тъй да помълчим.

 

Да поделим цигарата – едната,
душите ни еднакво да горчат,
дори да съм случайна непозната,
пресякла по неволя нечий път.

 

Една ръка макар и по погрешка,
от рамото да тръсне зрънце прах...
Цигарата от самота е тежка,
написаното с дим сега разбрах.

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??