Неволно се усмихвам, а душата ми тъжи.
После, прихвам! Без контрол мисълта кръжи.
Сепвам се и ставам сериозна.
Време е да стана кичозна.
Да облека кичозните дрехи,
Да сложа кичозни очила
и да продавам кичозни надежди.
Това ми е работата. Това.
Но след нея мога да съм си аз.
Да се усмихвам, да плача и да прегръщам,
без да се ръководя от кич.
Мога хората от сърце да разсмивам.
Колегите какво мислят за мен
не ме интересува хич.
Ако искат с пръст да ме сочат!
Ако искат, да ме одумват безспир!
Извън работа живи хора с мене крачат!
От кича си правим сеир!
Харесва ми да съм безконтролна.
Хем плачеща, хем усмихната да крача.
Харесва ми така, да си скитам в здрача!
© Маргарита Ангелова Всички права запазени