Забрави ме, нищо не струвам,
това, което ти искаш, го няма.
Знам, че теб те интересува
не покоят, а моята лична драма.
Харесвам как ти се привижда,
че в мене нещо красиво има.
И смелостта ти не ме обижда,
а ми е твоята черта любима.
Обичай ме, какъвто ме имаш,
аз едва ли по-добър ще стана.
Какво ли в мен намираш
и защо ме покоряваш без покана?
Харесвам как в сърцето ми пристигаш,
докосваш ме и ми даваш криле.
Как вътре в мене никога не спираш
и с импулси движиш моето сърце.
Харесвам как се движиш в тъмнината,
сенките по мен играят бързо.
Ти въздигаш в мен силата да желая,
да съм с теб - не би омръзнало.
Харесвам как изхожда от тебе сила,
как ти пристигаш по-мощна от преди.
Харесвам как в себе си си скрила
искрите, оставящи горещи следи...
© Христо Андонов Всички права запазени