Усмивката ми е несръчна мазка,
художникът – внезапно ослепял
набързо в скица с въглен е надраскал,
последен спомен моята печал.
Очите си, художнико ти давам,
душата ми ще видиш ти през тях
и моля, нарисувай ме такава,
каквато всъщност никога не бях.
Каквото да поискаш – ще го имаш,
очите ми ли? Просто ги задръж.
Усмивката ми нарисувай зрима,
в косите – сини синци – летен дъжд. ...