Когато падне тежко нощта
и Луната сияйно изгрее,
спира нежно дъждът,
тишината започва да пее.
Мъждукат златни звездите,
вятър нейде приглася
и, скривайки там светлините,
топла мъгла се разнася.
Нощта бавно се вдига,
облаци разстилат небето
и само за няколко мига
завинаги спира сърцето.
© Велин Всички права запазени