24.02.2009 г., 9:32 ч.

Хармония 

  Поезия
600 0 6
Ти си като вишнев цвят по мойте клони
и превръщаш сухотата в аромат и красота.
Едноцветието зимно в мен прогони,
многоцветно ме целуна... затрептя.
Аз съм онзи, който те подхранва с обич,
за да пърхаш с пеперудени крила.
С вятъра за твоето спокойствие се боря.
Силен съм. Любов ми е плътта.
От уханието твое се опивам
и на теб започвам да ухая пристрастено.
От звездите вечер с шепи блясък вземам,
върху теб да ги разсипвам денем.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Предложения
: ??:??