Добре ти е, разбирам, и без мене.
Не ти е нужно моето обичане.
Тогава ще си тръгвам. Нямам време.
Достатъчно погубих вече в тичане,
в надбягване с минутите и дните
и в гонене на бързащите влакове...
но съм устроена да искам всичко
и много трудно да понасям чакане.
Обаче днес задъхана съм леко
от празното преследване на вятъра.
И в случай че ти липсвам, съм далеко -
отидох там, където съм очаквана.
Че прекалих - залагах и загубих,
защото все играех с бити карти,
но мисля да престана да съм друга -
на първо време спирам със хазарта.
Ти, който всеки път си пожелавах,
с очи от необятни небеса,
с ръце от нежни струни топлина,
и със сърце, тъкано в светлина...
Ти, на когото всеки път залагах,
щастлив ще си навсякъде в света.
Добре ще си! И с мене, и без мене.
Не, нямаш нужда от това обичане.
Разбирам... Ще си тръгвам. Нямам време.
Достатъчно погубила съм в тичане.
© Любимата Всички права запазени