Не ме разпитвайте! И аз не знам,
защо градът заспива непогален.
Защо замръква като куче сам,
а залезът му хвърля поглед ален.
Защо щурчето тихичко подзе,
за този град приспивната си песен?
Защо клошарят, с морните нозе,
на гол бетон – щастлив е и унесен.
Защо липата рони цветовете,
а сутринта паважът сякаш свети.
И всеки лист поетът е изписал,
с единствено понятен нему смисъл. ...