Monny (Симона Гълъбова)
223 764
18.11.2009 г., 18:22 ч.

Хем боли, хем сърби! 

  Поезия » Хумористична
899 0 5

Аз няма да си легна, докато не те събудя

и всяка тичинка от цветето в сърцето ти не видя...

Понякога не те разбирам никак и до края на деня се чудя,

но смея ли да те попитам - може пък да те обидя!


Така се случва, че безмълвието ти ме дразни страшно,

а пък не искам да говориш, без да си прозрял това, което казваш...

Миналото време не ме блазни - искам те в сегашно:

моля крайния ми срок до стотната да спазваш!


Само че не винаги се пее мойта песен,

защото ти си не по-мъничък инат от мене,

от същата мая капризна си замесен,

тъй твърда е - не иска и да чува за дробене!


Смехът настава, като се омесим двама

и камъните във тестата ни безмълвно се сборичкат,

един въз друг се надхитряваме с измама,

а после съвестните чувства в нас усилно ни ровичкат...


Но гордостта ни е със сто ината върху нашите дарена,

а аз мечтая да претъпча всеки, който мога

и не понасям някого над мене - хваща ме мигрена...

Аз съм най-добрата! - чувате ли  ме, за Бога?!

 

                                                                     Опитах се да направя портрет на една моя "приятелка", която понякога забравя, че и тя е направена от същата кал, като всички нас! :) 

 

© Симона Гълъбова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??