Patrizzia (Надежда Ангелова)
2289 18249
5.01.2025 г., 20:36 ч.

Hеслучен 

  Поезия
58 1 2

Самотен странник през града ни крачи,
очи надолу хрисимо е свел.
Сред толкова случайни минувачи
върви си. Без посока и без цел.

 

Опърпан силует. Вечерно време,
безмълвна сянка, тъмен силует.
Сред празен шум и говор дребнотемен
от своите си мисли е обзет.

 

Край вас да мине, сякаш невидим е
сляп за витрини, глъч и людска гмеж,
зовете го с каквото щете име,
годините му – колкото дадеш.

 

Нелепо килнал шапката си смешна,
изглежда, че не е съвсем наред...
Усмихват се децата, щом го срещнат,
познават го. Добрият стар поет.

 

Той дом си няма, ни дете, ни куче,
но приказки разказва, знаят те.
И цял живот върви така – неслучен,
самият той – в душата си дете.

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??