23.07.2010 г., 11:58 ч.

ххх 

  Поезия » Любовна
463 0 1

Не чу ли? Юли забули

душите ни в бяла тъга.

Слънцето коляно ожули,

препъна се в млада дъга.

 

Дъждът коварно избяга.

Вятърът - боли го глава  -

в огнени обръчи стяга

прах, облаци и синева.

 

Лятото диша горещо.

Въздухът трепти уморен.

Студено е едно нещо -

твоят поглед ледно-зелен.

 

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много болно лято и този студен неочакван финал... Много хубав стих! Поздрав, Нинче!
Предложения
: ??:??