laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
25.05.2018 г., 22:42 ч.

ххх 

  Поезия
297 3 2

Бясна съм. Ожесточена.

Спомените ме минират.

Режа късове зелени 

от деня. И той умира.

 

Мачкат ме със пръсти сухи

ветровете ненаситно.

За любовни вопли глуха

непоискана се скитам.

 

Гневна съм. Яда си крия

и примамвам дъждовете.

Из стърнища с нокти рия,

търся билка - самó цвете.

 

Да го сложа под възглаве

и сама да се магьосам.

Тъй да лягам, тъй да ставам,

в мислите си да не нося

 

твоя поглед, твойто име

и усмивката любима.

Моля: "Боже, отърви ме,

от любов да не погина! "

 

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??