На Емо
Пак ме чака студеното страшно легло.
То е кораб в самотна пустиня,
а сърцето - единствено старо гребло.
Няма как да изплувам от болката синя..
Търся мирис и знак...Две познати ръце...
Ужасена се зъби луната.
Вместо твоето (мое) любимо лице
безутешна кънти тишината.
Но съм глуха от страх, с разкривени черти.
Даже мога по вълчи да вия.
Много искам да знам, накъде тръгна ти ...