2.08.2017 г., 13:20 ч.

ххх62 

  Поезия » Любовна
348 0 4

                                                   На Емо

 

Толкова те обичам,

че съм те скрила в себе си.

Малко е нелогично,

че съм така обсебена ...

 

Болки сега приспивам,

но не лекувам спомени.

С тъмни тъги препивам,

със нежности прогонени.

 

Нощем така те търся...

Леглото  на теб ухае.

С тая страст земетръсна

все ще съм твоя. До края.

 

В сЪлзи удавих мрака.

Ти не си до мен, но зная  -

търсиш ме и ме чакаш

на кръстопътя за Рая...

 

 

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • О, Нина! Бих искала да те прегърна и утеша, но знам, че не е възможно.... Все пак те прегръщам!
  • Да, момичета ... половината ми сърце отпътува с моя Емко Оттатък ... Другата половина е още тук, защото принадлежи на сина ми...
  • Със сигурност би тръгнала с него, дори ако срещата е на кръстопътя за ада. Греша ли?
  • О, Нинон, Емо е отнесъл сърцето ти със себе си...
Предложения
: ??:??