На Емо
Една замислена печал
ме връща всеки миг при тебе.
Изплетох от сълзѝте шал,
приших му пух от черен лебед.
Размахвам този шал в нощта,
защото знам, че ще ме видиш
сред хиляди лица, неща,
сред радости и сред обиди
ще ме познаеш по това,
че цялата за тебе светя,
по вдигнатата ми глава ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация