Трепет, допир и искра,
                       гореща е нощта,
                                  хиляди слънца,
                        с усмихнати лица,
                                        се движат в хармония,
                                   под звуците на собствена симфония,
          карат розата да цъфти,
                       сърцето бурно да трепти.

                       З А М Ъ Л Ч И!!!
    Душата тихо ще мълви,
           устремена към ярките звезди,
                   ах, отново галантните вълни.
    Пясъкът в длан измери
             и на самотния плаж разсипи,
                     дали любовта ще те озари
           (мерило колко ще продължи)
Разпилей го, разпилял съм аз  хиляди светлини,
         да греят за наш фон,
                     перфектният декор?!
Но картината си ти!
Нанесени са ярки, топли бои,
         нарисувани от толкова много думи,
                             мелодия от удара на струни?!
Отливът ще отнесе
    хиляди нежни светове,
         пълноценни са всички мигове,
    в които ПАРЯТ зимните снегове,
                         сърцето радостно трепти,
                               глас познат в слушалката ехти,
думи, думи, думи. . .

                                 Тихо ли звучат?
Хиляди слънца от очите ни блестят. . .
                                  Шептят за любов и страст,
опитвал ли е някой от вас?!
                                   Червен букет,
                                                         нежен пирует...

п.с. Това е от малкото неща, които съм писал, без да се замислям и за секунда - ръката следваше  единствено мисълта и чувствата...