Толкова искам да те.
Запокитя навътре в себе си.
Така се насвятках с любови-острови,
че вече не ми остана кой знае колко
за акостиране.
И за любене също.
Клокочещите пролети удавиха
всяко читаво чувство.
Кой да ти каже, че оцеляването
е пошъл занаят,
обаче си струва,
ако поне теб те има до мен
в ъгъла на зимата,
в който свряна
толкова искам да те.
© Десислава Атанасова Всички права запазени