Клати се насреща престаряла кранта,
животът й минава вече на аванта.
Кой водица сипне, кой зоб или тревица,
горката и до днес остана си девица …
А беше, беше млада – охранена кобила,
първият й собственик кръстил я Сибила.
Сибила беше бърза, но толкова самотна,
миришеше ужасно, когато беше потна.
Вторият стопанин, впрягаше я рядко,
от миризмата бягаше – казано накратко.
С третия животът й бил забавен – в цирка,
но номерът й дойдеше ли – публиката свирка. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация